в҃ ца́рствъ 13
Бі́блїа. Синодальная типография, 1901
|
1И҆ бы́сть по си́хъ, и҆ ᲂу҆ а҆вессалѡ́ма сы́на даві́дова бѣ̀ сестра̀ добра̀ взо́ромъ ѕѣлѡ̀, и҆́мѧ же є҆́й ѳама́рь, и҆ возлюбѝ ю҆̀ а҆мнѡ́нъ сы́нъ даві́довъ: |
2и҆ скорбѧ́ше а҆мнѡ́нъ, ꙗ҆́кѡ и҆ разболѣ́тисѧ( є҆мꙋ̀) сестры̀ своеѧ̀ ра́ди ѳама́ры, занѐ дѣ́ва бѧ́ше сїѧ̀, и҆ не ᲂу҆до́бно бѣ̀ пред̾ ѻ҆чи́ма а҆мнѡ́нима что̀ сотвори́ти є҆́й. |
3И҆ бѣ̀ а҆мнѡ́нꙋ дрꙋ́гъ, и҆́мѧ же є҆мꙋ̀ і҆ѡнада́въ, сы́нъ самаа̀ бра́та даві́дова, и҆ і҆ѡнада́въ мꙋ́жъ мꙋ́дръ ѕѣлѡ̀. |
4И҆ речѐ є҆мꙋ̀( і҆ѡнада́въ) : что́ ти, ꙗ҆́кѡ ты̀ та́кѡ боли́ши, сы́не царе́въ, ᲂу҆́трѡ ᲂу҆́трѡ; и҆ не возвѣща́еши мѝ; И҆ речѐ є҆мꙋ̀ а҆мнѡ́нъ: ѳама́рꙋ сестрꙋ̀ а҆вессалѡ́ма бра́та моегѡ̀ а҆́зъ люблю̀. |
5И҆ речѐ є҆мꙋ̀ і҆ѡнада́въ: лѧ́зи на посте́ли твое́й и҆ разболи́сѧ, и҆ вни́детъ ѻ҆те́цъ тво́й ви́дѣти тѧ̀, и҆ рече́ши къ немꙋ̀: да прїи́детъ нн҃ѣ ѳама́рь сестра̀ моѧ̀, и҆ да мѝ да́стъ ꙗ҆́сти, и҆ да сотвори́тъ пред̾ ѻ҆чи́ма мои́ма снѣ́дь, да ᲂу҆ви́ждꙋ и҆ вкꙋшꙋ̀ ѿ рꙋ́къ є҆ѧ̀. |
6И҆ лѧ́же а҆мнѡ́нъ и҆ разболѣ́сѧ: и҆ вни́де ца́рь ви́дѣти є҆го̀. И҆ речѐ а҆мнѡ́нъ къ царю̀: да прїи́детъ нн҃ѣ ѳама́рь сестра̀ моѧ̀ ко мнѣ̀ и҆ да и҆спече́тъ два̀ прѧ̑жма пред̾ ѻ҆чи́ма мои́ма, и҆ и҆́мамъ ꙗ҆́сти ѿ рꙋкꙋ̀ є҆ѧ̀. |
7И҆ посла̀ даві́дъ къ ѳама́рѣ въ до́мъ, глаго́лѧ: и҆дѝ нн҃ѣ въ до́мъ а҆мнѡ́на бра́та твоегѡ̀ и҆ сотворѝ є҆мꙋ̀ снѣ́дь. |
8И҆ и҆́де ѳама́рь въ до́мъ а҆мнѡ́на бра́та своегѡ̀, и҆ то́й лежа́ше. И҆ взѧ̀ тѣ́сто, и҆ смѣсѝ, и҆ ᲂу҆стро́и пред̾ ѻ҆чи́ма є҆гѡ̀, и҆ и҆спечѐ прѧ̑жма: |
9и҆ взѧ̀ сковрадꙋ̀ и҆ и҆зложѝ пред̾ него̀, и҆ не восхотѣ̀ ꙗ҆́сти. И҆ речѐ а҆мнѡ́нъ: и҆зжени́те всѧ̑ мꙋ́жы ѿ менє̀. И҆ и҆згна́ша всѧ̑ мꙋ́жы ѿ негѡ̀. |
10И҆ речѐ а҆мнѡ́нъ къ ѳама́рѣ: внеси́ ми снѣ́дь во внꙋ́треннюю хра́минꙋ, и҆ ꙗ҆́мъ ѿ рꙋкꙋ̀ твоє́ю. И҆ взѧ̀ ѳама́рь прѧ̑жма, ꙗ҆̀же и҆спечѐ, и҆ внесѐ а҆мнѡ́нꙋ бра́тꙋ своемꙋ̀ во внꙋ́треннюю хра́минꙋ, |
11и҆ предста́ви є҆мꙋ̀ да ꙗ҆́стъ. И҆ ꙗ҆́тъ ю҆̀, и҆ речѐ є҆́й: грѧдѝ, лѧ́зи со мно́ю, сестро̀ моѧ̀. |
12И҆ речѐ є҆мꙋ̀: нѝ, бра́те мо́й, не ѡ҆брꙋга́й менѐ, поне́же не сотвори́тсѧ та́кѡ во і҆и҃ли, не сотворѝ безꙋ́мїѧ сегѡ̀: |
13и҆ а҆́зъ ка́мѡ скры́ю безче́стїе моѐ; и҆ ты̀ бꙋ́деши ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ ѿ безꙋ́мныхъ во і҆и҃ли: и҆ нн҃ѣ глаго́ли къ царю̀, да не ѿлꙋчи́тъ менѐ ѿ тебє̀. |
14И҆ не восхотѣ̀ а҆мнѡ́нъ послꙋ́шати гла́са є҆ѧ̀, и҆ преѡдолѣ̀ є҆́й, и҆ смирѝ ю҆̀, и҆ преспа̀ съ не́ю. |
15И҆ возненави́дѣ ю҆̀ а҆мнѡ́нъ не́навистїю вели́кою ѕѣлѡ̀, ꙗ҆́кѡ ве́лїимъ ненавидѣ́нїемъ возненави́дѣ ю҆̀ па́че любвѐ, є҆́юже люблѧ́ше ю҆̀, и҆ речѐ є҆́й а҆мнѡ́нъ: воста́ни и҆ ѿидѝ. |
16И҆ речѐ є҆мꙋ̀ ѳама́рь: ( нѝ, бра́те, ) ꙗ҆́кѡ ѕло́ба бо́льши є҆́сть послѣ́днѧѧ па́че пе́рвыѧ, ю҆́же сотвори́лъ є҆сѝ со мно́ю, є҆́же ѿсла́ти менѐ. И҆ не восхотѣ̀ а҆мнѡ́нъ слы́шати гла́са є҆ѧ̀. |
17И҆ призва̀ ѻ҆́трока своего̀, приста́вника до́мꙋ своегѡ̀, и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ѿслѝ нн҃ѣ сїю̀ ѿ менє̀ во́нъ, и҆ заключѝ двє́ри в̾слѣ́дъ є҆ѧ̀. |
18И҆ бѣ̀ ри́за на не́й и҆спещре́на, поне́же та́кѡ ѡ҆блача́хꙋсѧ дщє́ри царє́вы, сꙋ́щыѧ дѣви̑цы, во ѻ҆дє́жды своѧ̑. И҆ и҆зведѐ ю҆̀ во́нъ слꙋга̀ є҆гѡ̀ и҆ затворѝ двє́ри в̾слѣ́дъ є҆ѧ̀. |
19И҆ взѧ̀ ѳама́рь пе́пелъ, и҆ насы́па на главꙋ̀ свою̀, и҆ ѻ҆де́ждꙋ и҆спещре́ннꙋю растерза̀ на себѣ̀, и҆ возложѝ рꙋ́цѣ своѝ на главꙋ̀ свою̀, и҆ и҆дꙋ́щи и҆дѧ́ше и҆ вопїѧ́ше. |
20И҆ речѐ къ не́й а҆вессалѡ́мъ бра́тъ є҆ѧ̀: є҆да̀ а҆мнѡ́нъ бра́тъ тво́й бы́сть съ тобо́ю; и҆ нн҃ѣ, сестро̀ моѧ̀, ᲂу҆молчѝ, ꙗ҆́кѡ бра́тъ тво́й є҆́сть: не полага́й на се́рдцы твое́мъ є҆́же глаго́лати сло́во сїѐ. И҆ сѣ́де ѳама́рь вдо́вствꙋющи въ домꙋ̀ а҆вессалѡ́ма бра́та своегѡ̀. |
21И҆ слы́ша ца́рь даві́дъ всѧ̑ словеса̀ сїѧ̑, и҆ разгнѣ́васѧ ѕѣлѡ̀, и҆ не ѡ҆печа́ли дꙋ́ха а҆мнѡ́на сы́на своегѡ̀, поне́же люблѧ́ше є҆го̀, ꙗ҆́кѡ пе́рвенецъ бѣ̀ є҆мꙋ̀. |
22И҆ не глаго́ла а҆вессалѡ́мъ со а҆мнѡ́номъ ни ѡ҆ добрѣ̀, ни ѡ҆ ѕлѣ̀, поне́же возненави́дѣ а҆вессалѡ́мъ а҆мнѡ́на тогѡ̀ ра́ди, поне́же ѳама́рꙋ сестрꙋ̀ є҆гѡ̀ ѡ҆брꙋга́лъ. |
23И҆ бы́сть по двꙋ́хъ лѣ́тѣхъ дні́й, и҆ бѣ́ша стригꙋ́ще( ѻ҆́вцы) а҆вессалѡ́мѡвы( рабѝ) въ веласѡ́рѣ бли́з̾ є҆фре́ма: и҆ призва̀ а҆вессалѡ́мъ всѧ̑ сы́ны царє́вы. |
24И҆ прїи́де а҆вессалѡ́мъ ко царю̀ и҆ речѐ: сѐ, нн҃ѣ стригꙋ́тъ рабꙋ̀ твоемꙋ̀, да и҆́детъ ᲂу҆̀бо ца́рь и҆ ѻ҆́троцы є҆гѡ̀ съ рабо́мъ твои́мъ. |
25И҆ речѐ ца́рь ко а҆вессалѡ́мꙋ: нѝ, сы́не мо́й, да не по́йдемъ всѝ мы̀, и҆ да не ѡ҆тѧготи́мъ тѧ̀. И҆ нꙋжда́ше є҆го̀: и҆ не восхотѣ̀( ца́рь) и҆тѝ, и҆ благословѝ є҆го̀. |
26И҆ речѐ а҆вессалѡ́мъ къ немꙋ̀: а҆́ще же нѝ, понѐ да и҆́детъ съ на́ми а҆мнѡ́нъ бра́тъ мо́й. И҆ речѐ є҆мꙋ̀ ца́рь: почто̀ и҆́детъ съ тобо́ю а҆мнѡ́нъ; |
27И҆ принꙋ́ди є҆го̀ а҆вессалѡ́мъ, и҆ ѿпꙋстѝ съ ни́мъ а҆мнѡ́на и҆ всѧ̑ сы́ны царє́вы. И҆ сотворѝ а҆вессалѡ́мъ пи́ръ, ꙗ҆́коже твори́тъ пи́ръ ца́рь. |
28И҆ заповѣ́да а҆вессалѡ́мъ ѻ҆трокѡ́мъ свои̑мъ, глаго́лѧ: ви́дите є҆гда̀ возблажа́етъ се́рдце а҆мнѡ́не ѿ вїна̀, и҆ рекꙋ̀ ва́мъ: порази́те а҆мнѡ́на, и҆ ᲂу҆мертви́те є҆го̀: не ᲂу҆бо́йтесѧ, ꙗ҆́кѡ не а҆́зъ ли є҆́смь повелѣва́ѧй ва́мъ; мꙋжа́йтесѧ и҆ бꙋ́дите въ сы́ны си́лы. |
29И҆ сотвори́ша ѻ҆́троцы а҆вессалѡ̑мли а҆мнѡ́нꙋ, ꙗ҆́коже заповѣ́да и҆̀мъ а҆вессалѡ́мъ. И҆ воста́ша всѝ сы́нове царє́вы, и҆ всѣ́де кі́йждо на мска̀ своего̀, и҆ бѣжа́ша. |
30И҆ бы́сть, сꙋ́щымъ и҆̀мъ на пꙋтѝ, и҆ слꙋ́хъ до́йде до даві́да, глаго́лѧ: и҆збѝ а҆вессалѡ́мъ всѧ̑ сы́ны царє́вы, и҆ не и҆збы́сть ѿ ни́хъ ни є҆ди́нъ. |
31И҆ воста̀ ца́рь, и҆ растерза̀ ри̑зы своѧ̑, и҆ лѧ́же на землѝ, и҆ всѝ ѻ҆́троцы є҆гѡ̀ предстоѧ́щїи є҆мꙋ̀ растерза́ша ри̑зы своѧ̑. |
32И҆ речѐ і҆ѡнада́въ, сы́нъ самаа̀ бра́та даві́дова, и҆ речѐ: да не рече́тъ господи́нъ мо́й ца́рь, ꙗ҆́кѡ всѧ̑ ѻ҆́троки сы́ны царє́вы ᲂу҆бѝ, но а҆мнѡ́нъ є҆́сть є҆ди́нъ ᲂу҆бїе́нъ, ꙗ҆́кѡ то́й и҆з̾ ᲂу҆́стъ а҆вессалѡ́мꙋ не и҆схожда́ше, ѿне́лѣже ѡ҆брꙋга̀ сестрꙋ̀ є҆гѡ̀ ѳама́рꙋ: |
33и҆ нн҃ѣ да не полага́етъ господи́нъ мо́й ца́рь словесѐ на се́рдцы свое́мъ, глаго́лѧ: всѝ сы́нове царє́вы ᲂу҆мро́ша: ꙗ҆́кѡ а҆мнѡ́нъ є҆ди́нъ ᲂу҆́мре. |
34И҆ побѣжѐ а҆вессалѡ́мъ. И҆ воздви́же ѻ҆́трокъ стра́жъ ѻ҆чеса̀ своѧ̑ и҆ ви́дѣ: и҆ сѐ, лю́дїе мно́зи и҆дꙋ́ще пꙋте́мъ в̾слѣ́дъ є҆гѡ̀ со страны̀ го́ръ въ низхожде́нїе. И҆ прїи́де стра́жъ и҆ возвѣстѝ царю̀ и҆ речѐ: мꙋ́жы ви́дѣхъ ѿ пꙋтѝ ѡ҆ро́нска со страны̀ горы̀. |
35И҆ речѐ і҆ѡнада́въ ко царю̀: сѐ, сы́нове царє́вы прихо́дѧтъ: по словесѝ раба̀ твоегѡ̀, та́кѡ бы́сть. |
36И҆ бы́сть є҆гда̀ сконча̀ глаго́лѧ, и҆ сѐ, сы́нове царє́вы прїидо́ша и҆ воздвиго́ша гла́съ сво́й и҆ пла́каша: и҆ са́мъ ца́рь и҆ всѝ ѻ҆́троцы є҆гѡ̀ пла́каша пла́чемъ вели́кимъ ѕѣлѡ̀. |
37И҆ а҆вессалѡ́мъ ᲂу҆бѣжѐ, и҆ прїи́де ко ѳо́лмꙋ сы́нꙋ є҆мїꙋ́да, царю̀ гедсꙋ́рскꙋ, въ зе́млю хамааха́дскꙋ. И҆ пла́каше даві́дъ ца́рь ѡ҆ сы́нѣ свое́мъ всѧ̑ дни̑. |
38И҆ а҆вессалѡ́мъ ᲂу҆бѣжѐ, и҆ и҆́де въ гедсꙋ́ръ, и҆ бѣ̀ та́мѡ трѝ лѣ̑та. |
39И҆ ѡ҆ста́ви ца́рь даві́дъ и҆зы́ти в̾слѣ́дъ а҆вессалѡ́ма, ꙗ҆́кѡ ᲂу҆тѣ́шисѧ ѡ҆ а҆мнѡ́нѣ, ꙗ҆́кѡ ᲂу҆́мре. |