При́тчей соломѡ́нихъ 4
Бі́блїа. Синодальная типография, 1901
|
1Послꙋ́шайте, дѣ́ти, наказа́нїѧ ѻ҆́тча и҆ внемли́те разꙋмѣ́ти помышле́нїе, |
2да́ръ бо бл҃гі́й да́рꙋю ва́мъ: моегѡ̀ зако́на не ѡ҆ставлѧ́йте. |
3Сы́нъ бо бы́хъ и҆ а҆́зъ ѻ҆тцꙋ̀ послꙋшли́вый, и҆ люби́мый пред̾ лице́мъ ма́тере, |
4и҆̀же глаго́лаша и҆ ᲂу҆чи́ша мѧ̀: да ᲂу҆твержда́етсѧ на́ше сло́во въ твое́мъ се́рдцы: хранѝ за́пѡвѣди, не забыва́й: |
5стѧжѝ премꙋ́дрость, стѧжѝ ра́зꙋмъ: не забꙋ́ди, нижѐ пре́зри речє́нїѧ мои́хъ ᲂу҆́стъ, нижѐ ᲂу҆клони́сѧ ѿ глагѡ́лъ ᲂу҆́стъ мои́хъ. |
6Не ѡ҆ста́ви є҆ѧ̀, и҆ и҆́метсѧ тебє̀: возжелѣ́й є҆ѧ̀, и҆ соблюде́тъ тѧ̀. |
7Нача́ло премꙋ́дрости: стѧжа́ти премꙋ́дрость, и҆ во все́мъ стѧжа́нїи твое́мъ стѧжѝ ра́зꙋмъ. |
8Ѡ҆градѝ ю҆̀, и҆ вознесе́тъ тѧ̀: почтѝ ю҆̀, да тѧ̀ ѡ҆б̾и́метъ, |
9да да́стъ главѣ̀ твое́й вѣне́цъ благода́тей, вѣнце́мъ же сла́дости защи́титъ тѧ̀. |
10Слы́ши, сы́не, и҆ прїимѝ моѧ̑ словеса̀, и҆ ᲂу҆мно́жатсѧ лѣ̑та живота̀ твоегѡ̀, да тѝ бꙋ́дꙋтъ мно́зи пꙋтїѐ житїѧ̀. |
11Пꙋтє́мъ бо премꙋ́дрости ᲂу҆чꙋ́ тѧ, наставлѧ́ю же тебѐ на течє́нїѧ пра̑ваѧ: |
12а҆́ще бо хо́диши, не за́пнꙋтсѧ стѡпы̀ твоѧ̑: а҆́ще ли тече́ши, не ᲂу҆трꙋди́шисѧ. |
13И҆ми́сѧ моегѡ̀ наказа́нїѧ, не ѡ҆ста́ви, но сохранѝ є҆̀ себѣ̀ въ жи́знь твою̀. |
14На пꙋти̑ нечести́выхъ не и҆дѝ, нижѐ возревнꙋ́й пꙋтє́мъ законопрестꙋ́пныхъ. |
15На не́мже а҆́ще мѣ́стѣ вѡ́ѧ соберꙋ́тъ, не и҆дѝ та́мѡ: ᲂу҆клони́сѧ же ѿ ни́хъ и҆ и҆змѣнѝ: |
16не ᲂу҆́снꙋтъ бо, а҆́ще ѕла̀ не сотворѧ́тъ: ѿи́метсѧ со́нъ ѿ ни́хъ, и҆ не спѧ́тъ: |
17ті́и бо пита́ютсѧ пи́щею нече́стїѧ, вїно́мъ же законопрестꙋ́пнымъ ᲂу҆пива́ютсѧ. |
18Пꙋтїе́ же првⷣныхъ подо́бнѣ свѣ́тꙋ свѣ́тѧтсѧ: предхо́дѧтъ и҆ просвѣща́ютъ, до́ндеже и҆спра́витсѧ де́нь. |
19Пꙋтїе́ же нечести́выхъ те́мни: не вѣ́дѧтъ, ка́кѡ претыка́ютсѧ. |
20Сы́не, мои̑мъ глаго́лѡмъ внима́й, къ мои̑мъ же словесє́мъ прилага́й ᲂу҆́хо твоѐ: |
21да не ѡ҆скꙋдѣ́ютъ тѝ и҆сто́чницы твоѝ, хранѝ ѧ҆̀ въ се́рдцы твое́мъ: |
22живо́тъ бо сꙋ́ть всѣ̑мъ ѡ҆брѣта́ющымъ ѧ҆̀ и҆ все́й пло́ти и҆́хъ и҆сцѣле́нїе. |
23Всѧ́цѣмъ хране́нїемъ блюдѝ твоѐ се́рдце: ѿ си́хъ бо и҆схѡ́дища живота̀. |
24Ѿимѝ ѿ себє̀ стропти̑ва ᲂу҆ста̀, и҆ ѡ҆би̑дливы ᲂу҆стнѣ̀ дале́че ѿ тебє̀ ѿри́ни. |
25Ѻ҆́чи твоѝ пра́вѡ да зрѧ́тъ, и҆ вѣ̑жди твоѝ да помава́ютъ пра́вєднаѧ. |
26Пра̑ва течє́нїѧ творѝ твои́ма нога́ма и҆ пꙋти̑ твоѧ̑ и҆справлѧ́й. |
27Не ᲂу҆клони́сѧ ни на де́сно, ни на шꙋ́е: ѿврати́ же но́гꙋ твою̀ ѿ пꙋтѝ ѕла̀: |
28пꙋти̑ бо десны̑ѧ вѣ́сть гдⷭ҇ь, развраще́ни же сꙋ́ть, и҆̀же ѡ҆шꙋ́юю. |
29То́й же пра̑ва сотвори́тъ течє́нїѧ твоѧ̑, и҆ хождє́нїѧ твоѧ̑ въ ми́рѣ поспѣши́тъ. |