в҃ паралипоме́нѡнъ 18
Бі́блїа. Синодальная типография, 1901
|
1И҆ бы́сть і҆ѡсафа́тꙋ бога́тство и҆ сла́ва мно́га, и҆ поѧ́тъ женꙋ̀ въ домꙋ̀ а҆хаа́вли. |
2И҆ сни́де при концы̀ лѣ́тъ ко а҆хаа́вꙋ въ самарі́ю: и҆ закла̀ є҆мꙋ̀ а҆хаа́въ ѻ҆вны̀ и҆ волы̀ мнѡ́ги, и҆ лю́демъ сꙋ́щымъ съ ни́мъ, и҆ ᲂу҆вѣщава́ше є҆го̀, да сни́детъ съ ни́мъ въ рамѡ́ѳъ галаа́дскїй. |
3И҆ речѐ а҆хаа́въ ца́рь і҆и҃левъ ко і҆ѡсафа́тꙋ царю̀ і҆ꙋ́динꙋ: по́йдеши ли со мно́ю въ рамѡ́ѳъ галаа́дскїй; И҆ речѐ є҆мꙋ̀: ꙗ҆́коже а҆́зъ, та́кѡ и҆ ты̀: и҆ ꙗ҆́коже лю́дїе твоѝ, та́кѡ и҆ лю́дїе моѝ съ тобо́ю на бра́нь. |
4И҆ речѐ і҆ѡсафа́тъ царю̀ і҆и҃левꙋ: вопросѝ ᲂу҆̀бо дне́сь гдⷭ҇а. |
5И҆ собра̀ ца́рь і҆и҃левъ проро́кѡвъ четы́реста мꙋже́й и҆ речѐ къ ни̑мъ: пойдꙋ́ ли въ рамѡ́ѳъ галаа́дскїй на бра́нь, и҆лѝ ᲂу҆держꙋ́сѧ; И҆ рѣ́ша: взы́ди, и҆ преда́стъ бг҃ъ въ рꙋ́кꙋ царе́вꙋ. |
6Рече́ же і҆ѡсафа́тъ: нѣ́сть ли здѣ̀ прⷪ҇ро́ка гдⷭ҇нѧ є҆щѐ, да ѿ негѡ̀ вопро́симъ; |
7И҆ речѐ ца́рь і҆и҃левъ ко і҆ѡсафа́тꙋ: є҆́сть є҆щѐ мꙋ́жъ є҆ди́нъ, и҆́мже вопроси́ти гдⷭ҇а, но а҆́зъ ненави́ждꙋ є҆го̀, поне́же не прорица́етъ мнѣ̀ во блага̑ѧ, занѐ всѝ дні́е є҆гѡ̀ во ѕла̑ѧ: се́й мїхе́а сы́нъ і҆емвли́нъ. Рече́ же і҆ѡсафа́тъ: не глаго́ли, царю̀ та́кѡ. |
8И҆ призва̀ ца́рь і҆и҃левъ є҆ди́наго ѿ є҆ѵнꙋ̑хъ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ( призовѝ) ско́рѡ мїхе́ю сы́на і҆емвли́на. |
9Ца́рь же і҆и҃левъ и҆ і҆ѡсафа́тъ ца́рь і҆ꙋ́динъ кі́йждо сѣдѧ́ше на престо́лѣ свое́мъ, и҆ ѡ҆блечє́на красото́ю ца́рскою, сѣдѧ́ста же на простра́нствѣ бли́з̾ вра́тъ самарі́йскихъ, и҆ всѝ проро́цы проро́чествовахꙋ пред̾ ни́ма. |
10И҆ сотворѝ себѣ̀ седекі́а сы́нъ ханаа́нь ро́ги желѣ̑зны и҆ речѐ: сїѧ̑ гл҃етъ гдⷭ҇ь: си́ми и҆збоде́ши сѷрі́ю, до́ндеже сконча́етсѧ. |
11И҆ всѝ проро́цы прорица́хꙋ та́кѡ, глаго́люще: взы́ди въ рамѡ́ѳъ галаа́дскїй и҆ пред̾ꙋспѣ́еши, и҆ преда́стъ гдⷭ҇ь въ рꙋ́кꙋ царе́вꙋ. |
12Вѣ́стникъ же, ше́дый призва́ти мїхе́ю, речѐ є҆мꙋ̀: сѐ, реко́ша проро́цы є҆ди́нѣми ᲂу҆сты̑ блага̑ѧ ѡ҆ царѝ да бꙋ́дꙋтъ ᲂу҆̀бо и҆ твоѧ̑ словеса̀, ꙗ҆́коже є҆ди́нагѡ ѿ ни́хъ, и҆ да рече́ши блага̑ѧ. |
13И҆ ѿвѣща̀ мїхе́а: жи́въ гдⷭ҇ь, ꙗ҆́кѡ є҆́же а҆́ще рече́тъ бг҃ъ ко мнѣ̀, сїѐ возглаго́лю. |
14И҆ прїи́де ко царю̀, и҆ речѐ є҆мꙋ̀ ца́рь: мїхе́е, и҆́мамъ ли и҆тѝ рамѡ́ѳъ галаа́дскїй на бра́нь, и҆лѝ ᲂу҆держꙋ́сѧ; И҆ ѿвѣща̀: взы́ди и҆ пред̾ꙋспѣ́еши, и҆ предадꙋ́тсѧ( вразѝ) въ рꙋ́ки ва́шѧ. |
15И҆ речѐ є҆мꙋ̀ ца́рь: коли́кѡ кра́тъ заклина́ю тѧ̀, да не глаго́леши мнѣ̀, то́кмѡ и҆́стинꙋ во и҆́мѧ гдⷭ҇не. |
16И҆ речѐ мїхе́а: ви́дѣхъ всего̀ і҆и҃лѧ расточе́на по гора́мъ ꙗ҆́кѡ ѻ҆́вцы, и҆̀мже нѣ́сть па́стырѧ: и҆ речѐ гдⷭ҇ь: не и҆́мꙋтъ сі́и вожда̀, да возвратѧ́тсѧ кі́йждо въ до́мъ сво́й въ ми́рѣ. |
17И҆ речѐ ца́рь і҆и҃левъ ко і҆ѡсафа́тꙋ: не рѣ́хъ ли тебѣ̀, ꙗ҆́кѡ не прорица́етъ ѡ҆ мнѣ̀ блага̑ѧ, но то́кмѡ ѕла̑ѧ; |
18И҆ речѐ мїхе́а: не та́кѡ: слы́шите сло́во гдⷭ҇не: ви́дѣхъ гдⷭ҇а сѣдѧ́ща на прⷭ҇то́лѣ свое́мъ, и҆ всѧ̀ си́ла нбⷭ҇наѧ предстоѧ́ше ѡ҆деснꙋ́ю є҆гѡ̀ и҆ ѡ҆шꙋ́юю є҆гѡ̀: |
19и҆ речѐ гдⷭ҇ь: кто̀ прельсти́тъ а҆хаа́ва царѧ̀ і҆и҃лева, да взы́детъ и҆ паде́тъ въ рамѡ́ѳѣ галаа́дстѣмъ; и҆ глаго́лаше є҆ди́нъ та́кѡ, и҆ и҆́нъ речѐ та́кѡ: |
20и҆ и҆зы́де дꙋ́хъ, и҆ ста̀ пред̾ гдⷭ҇емъ, и҆ речѐ: а҆́зъ прельщꙋ̀ є҆го̀: є҆мꙋ́же гдⷭ҇ь, въ че́мъ, речѐ, ( прельсти́ши) ; |
21и҆ речѐ: и҆зы́дꙋ и҆ бꙋ́дꙋ дꙋ́хъ лжи́въ во ᲂу҆стѣ́хъ всѣ́хъ проро́кѡвъ є҆гѡ̀: рече́ же( гдⷭ҇ь) : прельсти́ши и҆ превозмо́жеши, и҆зы́ди и҆ сотворѝ та́кѡ: |
22и҆ нн҃ѣ сѐ, гдⷭ҇ь дадѐ дꙋ́ха лжи́ва во ᲂу҆ста̀ всѣ̑мъ проро́кѡмъ твои̑мъ си̑мъ, и҆ гдⷭ҇ь гл҃а ѡ҆ тебѣ̀ ѕла̑ѧ. |
23И҆ пристꙋпѝ седекі́а сы́нъ ханаа́нь, и҆ ᲂу҆да́ри мїхе́ю въ лани́тꙋ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ко́имъ пꙋте́мъ про́йде дх҃ъ гдⷭ҇ень ѿ менє̀, є҆́же глаго́лати къ тебѣ̀; |
24Рече́ же мїхе́а: сѐ, ᲂу҆́зриши въ де́нь то́й, є҆гда̀ вни́деши въ ло́жницꙋ и҆з̾ ло́жницы, да ᲂу҆кры́ешисѧ. |
25И҆ речѐ ца́рь і҆и҃левъ: возми́те мїхе́ю, и҆ ѿведи́те ко є҆мми́рꙋ нача́льникꙋ гра́да и҆ ко і҆ѡа́сꙋ кнѧ́зю сы́нꙋ царе́вꙋ, |
26и҆ рцы́те: сїѧ̑ глаго́летъ ца́рь: вве́рзите сего̀ въ темни́цꙋ, и҆ да ꙗ҆́стъ хлѣ́бъ печа́ли и҆ во́дꙋ печа́ли, до́ндеже возвращꙋ́сѧ въ ми́рѣ. |
27Рече́ же мїхе́а: а҆́ще возвраща́ѧсѧ возврати́шисѧ въ ми́рѣ, не гл҃а гдⷭ҇ь мно́ю. И҆ речѐ: слы́шите, всѝ лю́дїе. |
28И҆ взы́де ца́рь і҆и҃левъ и҆ і҆ѡсафа́тъ ца́рь і҆ꙋ́динъ въ рамѡ́ѳъ галаа́дскїй. |
29Рече́ же ца́рь і҆и҃левъ ко і҆ѡсафа́тꙋ: прикры́юсѧ и҆ вни́дꙋ во бра́нь, ты́ же ѡ҆блецы́сѧ въ ри̑зы моѧ̑. И҆ прикры́сѧ ца́рь і҆и҃левъ и҆ вни́де во бра́нь. |
30Ца́рь же сѵ́рскїй повелѣ̀ вождє́мъ колесни́цъ свои́хъ, глаго́лѧ: не ᲂу҆стремлѧ́йтесѧ на ма́ла и҆ на вели́ка, но то́кмѡ на самаго̀ царѧ̀ і҆и҃лева. |
31И҆ бы́сть є҆гда̀ ᲂу҆ви́дѣша нача̑льницы колесни́цъ і҆ѡсафа́та, глаго́лаша: ца́рь і҆и҃левъ є҆́сть се́й. И҆ ѡ҆быдо́ша є҆го̀ вою́юще. І҆ѡсафа́тъ же возопѝ ко гдⷭ҇ꙋ, и҆ гдⷭ҇ь послꙋ́ша є҆го̀, и҆ ѿвратѝ и҆̀хъ бг҃ъ ѿ негѡ̀. |
32И҆ бы́сть є҆гда̀ ᲂу҆ви́дѣша воевѡ́ды колесни́цъ, ꙗ҆́кѡ не бѧ́ше ца́рь і҆и҃левъ, ѡ҆ста́виша є҆го̀. |
33И҆ мꙋ́жъ налѧчѐ лꙋ́къ примѣ́тнѡ и҆ поразѝ царѧ̀ і҆и҃лева междꙋ̀ ле́гкимъ и҆ пе́рсѧми. И҆ речѐ воза́таю своемꙋ̀: ѡ҆братѝ рꙋ́кꙋ твою̀ и҆ и҆зведѝ мѧ̀ ѿ бра́ни ꙗ҆́кѡ и҆знемого́хъ. |
34И҆ сконча́на бы́сть бра́нь въ де́нь то́й, и҆ ца́рь і҆и҃левъ бѣ̀ стоѧ̀ на колесни́цѣ свое́й проти́вꙋ сѷрі́ѡмъ да́же до ве́чера, и҆ ᲂу҆́мре заходѧ́щꙋ со́лнцꙋ. |