Тѡві́т 11
Бі́блїа. Синодальная типография, 1901
|
1И҆ речѐ рафаи́лъ ко тѡві́и: не вѣ́си ли, бра́те, ка́кѡ ѡ҆ста́вилъ є҆сѝ ѻ҆тца̀ твоего̀; |
2предтеце́мъ пред̾ жено́ю твое́ю и҆ ᲂу҆гото́ваимъ до́мъ: |
3возми́ же въ рꙋ́кꙋ же́лчь ры́бїю. И҆ поидо́ста, и҆ кꙋ́пнѡ и҆́де пе́съ в̾слѣ́дъ и҆́хъ. |
4А҆́нна же сѣдѧ́ше ѡ҆бзира́ющи на пꙋтѝ сы́на своего̀. |
5И҆ ᲂу҆смотрѝ є҆го̀ грѧдꙋ́ща и҆ речѐ ѻ҆тцꙋ̀ є҆гѡ̀: сѐ, сы́нъ мо́й грѧде́тъ и҆ человѣ́къ поше́дый съ ни́мъ. |
6А҆ рафаи́лъ речѐ: вѣ́мъ а҆́зъ, тѡві́е, ꙗ҆́кѡ ѿве́рзетъ ѻ҆́чи ѻ҆те́цъ тво́й: |
7ты̀ ᲂу҆́бѡ пома́жи же́лчїю на ѻ҆чесѣ́хъ є҆гѡ̀, и҆ ᲂу҆грызе́нъ ѡ҆тре́тъ, и҆ ѿве́рзетъ бѣ́льма, и҆ ᲂу҆́зритъ тѧ̀. |
8И҆ прите́кши а҆́нна нападѐ на вы́ю сы́на своегѡ̀ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ви́дѣхъ тѧ̀, ча́до, ѿнн҃ѣ да ᲂу҆мрꙋ̀. И҆ пла́кастасѧ ѻ҆́ба. |
9Тѡві́тъ же и҆схожда́ше ко две́ремъ и҆ преткнꙋ́сѧ. Сы́нъ же є҆гѡ̀ притечѐ къ немꙋ̀ |
10и҆ под̾ѧ̀ ѻ҆тца̀ своего̀ и҆ посы́па же́лчь на ѻ҆чеса̀ ѻ҆тца̀ своегѡ̀, глаго́лѧ: дерза́й, ѻ҆́тче. |
11Є҆гда́ же ѡ҆грызє́на бы́ша, ѡ҆трѐ ѻ҆́чи своѝ, |
12и҆ ѿро́шасѧ ѿ ᲂу҆́глѡвъ ѻ҆че́съ є҆гѡ̀ бѣ́льма, и҆ ви́дѣвъ сы́на своего̀, нападѐ на вы́ю є҆гѡ̀ |
13и҆ пла́касѧ и҆ речѐ: блгⷭ҇ве́нъ є҆сѝ, бж҃е, и҆ блгⷭ҇ве́но и҆́мѧ твоѐ во вѣ́ки, и҆ блгⷭ҇ве́ни всѝ ст҃і́и твоѝ а҆́гг҃ли, |
14ꙗ҆́кѡ наказа́лъ є҆сѝ и҆ поми́ловалъ є҆сѝ мѧ̀: сѐ, ви́ждꙋ тѡві́ю сы́на моего̀. И҆ вни́де сы́нъ є҆гѡ̀ ра́дꙋѧсѧ, и҆ возвѣстѝ ѻ҆тцꙋ̀ своемꙋ̀ вели̑чїѧ бы̑вшаѧ є҆мꙋ̀ въ миді́и. |
15И҆ и҆зы́де тѡві́тъ во срѣ́тенїе невѣ́стки своеѧ̀ ра́дꙋѧсѧ и҆ благословѧ̀ бг҃а, ко вратѡ́мъ нїнеѵі́и. И҆ чꙋдѧ́хꙋсѧ ви́дѧщїи є҆го̀ грѧдꙋ́ща, ꙗ҆́кѡ прозрѣ̀. |
16И҆ тѡві́тъ и҆сповѣ́дашесѧ пред̾ ни́ми, ꙗ҆́кѡ поми́лова є҆го̀ бг҃ъ. И҆ є҆гда̀ прибли́жисѧ тѡві́тъ къ са́ррѣ невѣ́стцѣ свое́й, благословѝ ю҆̀, глаго́лѧ: прїидѝ здра́ва, дщѝ: блгⷭ҇ве́нъ бг҃ъ, и҆́же приведѐ тѧ̀ къ на́мъ, и҆ ѻ҆те́цъ тво́й и҆ ма́ти твоѧ̀. И҆ бы́сть ра́дость всѣ̑мъ сꙋ́щымъ въ нїнеѵі́и бра́тїѧмъ є҆гѡ̀. |
17И҆ прїи́де а҆хїа́харъ, и҆ насва́съ сы́нъ бра́та є҆гѡ̀, |
18и҆ бы́сть бра́къ тѡві́и съ весе́лїемъ дні́й се́дмь. |