връх, връса

- (в Толк. прор., 29 об.) = (древ. слав.) верх; «»аще сѧ съкрыють на връсꙋ (εἰς τὴν κορυφήν) кармилꙋ, то и ѿтꙋдꙋ възищꙋ и пойму ꙗ» (Ам. 9:2) верх; санскр. vrh – возвышаться (А. Гильфердинг).