Второ́е къ солꙋ́нѧнѡмъ 3
Бі́блїа. Синодальная типография, 1901
|
1Про́чее, моли́тесѧ ѡ҆ на́съ, бра́тїе, да сло́во гдⷭ҇не тече́тъ и҆ сла́витсѧ, ꙗ҆́коже и҆ въ ва́съ, |
2и҆ да и҆зба́вимсѧ ѿ ѕлы́хъ и҆ лꙋка́выхъ человѣ̑къ: не всѣ́хъ бо є҆́сть вѣ́ра. |
3Вѣ́ренъ же є҆́сть гдⷭ҇ь, и҆́же ᲂу҆тверди́тъ ва́съ и҆ сохрани́тъ ѿ лꙋка́вагѡ. |
4Оу҆пова́емъ же на гдⷭ҇а ѡ҆ ва́съ, ꙗ҆́кѡ, ꙗ҆̀же повелѣва́емъ ва́мъ, и҆ творитѐ и҆ сотворитѐ. |
5Гдⷭ҇ь же да и҆спра́витъ сердца̀ ва̑ша въ любо́вь бж҃їю и҆ въ терпѣ́нїе хрⷭ҇то́во. |
6(Заⷱ҇ 277.) Повелѣва́емъ же ва́мъ, бра́тїе, ѡ҆ и҆́мени гдⷭ҇а на́шегѡ і҆и҃са хрⷭ҇та̀, ѿлꙋча́тисѧ ва́мъ ѿ всѧ́кагѡ бра́та безчи́ннѡ ходѧ́ща, а҆ не по преда́нїю, є҆́же прїѧ́ша ѿ на́съ: |
7са́ми бо вѣ́сте, ка́кѡ лѣ́по є҆́сть ва́мъ подо́битисѧ на́мъ: ꙗ҆́кѡ не безчи́нновахомъ ᲂу҆ ва́съ, |
8нижѐ тꙋ́не хлѣ́бъ ꙗ҆до́хомъ ᲂу҆ когѡ̀, но въ трꙋдѣ̀ и҆ по́двизѣ, но́щь и҆ де́нь дѣ́лающе, да не ѡ҆тѧгчи́мъ никогѡ́же ѿ ва́съ: |
9не ꙗ҆́кѡ не и҆́мамы вла́сти, но да себѐ ѡ҆́бразъ да́мы ва́мъ, во є҆́же ᲂу҆подо́битисѧ на́мъ. |
10И҆́бо є҆гда̀ бѣ́хомъ ᲂу҆ ва́съ, сїѐ завѣщава́хомъ ва́мъ: ꙗ҆́кѡ а҆́ще кто̀ не хо́щетъ дѣ́лати нижѐ да ꙗ҆́стъ. |
11Слы́шимъ бо нѣ̑кїѧ безчи́ннѡ ходѧ́щыѧ ᲂу҆ ва́съ, ничто́же дѣ́лающыѧ, но лꙋка́внѡ ѡ҆бходѧ́щыѧ: |
12таковы̑мъ запреща́емъ и҆ мо́лимъ ѡ҆ гдⷭ҇ѣ на́шемъ і҆и҃сѣ хрⷭ҇тѣ̀, да съ безмо́лвїемъ дѣ́лающе, сво́й хлѣ́бъ ꙗ҆дѧ́тъ. |
13Вы́ же, бра́тїе, не стꙋжа́йте, до́брое творѧ́ще. |
14А҆́ще же кто̀ не послꙋ́шаетъ словесѐ на́шегѡ посла́нїемъ, сего̀ назна́менꙋйте и҆ не примѣша́йтесѧ є҆мꙋ̀, да посрами́тсѧ: |
15и҆ не а҆́ки врага̀ и҆мѣ́йте є҆го̀, но наказꙋ́йте ꙗ҆́коже бра́та. |
16Са́мъ же гдⷭ҇ь ми́ра да да́стъ ва́мъ ми́ръ всегда̀ во всѧ́цѣмъ ѡ҆́бразѣ: гдⷭ҇ь со всѣ́ми ва́ми. |
17Цѣлова́нїе мое́ю рꙋко́ю па́ѵлею, є҆́же є҆́сть зна́менїе во всѧ́цѣмъ посла́нїи, си́це пишꙋ̀: |
18блгⷣть гдⷭ҇а на́шегѡ і҆и҃са хрⷭ҇та̀ со всѣ́ми ва́ми. А҆ми́нь. |